|
|
 | |
Запознанства в Интернет
или как Интернет сближава хората
Потребителите на Интернет, представлявайки най-активната част от обществото, страдат и от една от съвременните “болести” - липсата на социални контакти. Животът е динамичен, но по своему самотен, тъй-като протича в затворения кръг на семейството и службата. Една от основните фунцкии на класическите медии (телевизия, кино) е да компенсират тази липса, като заместят реалното общуване с наблюдение и съпреживяване. Христоматиен пример са “сапунените” сериали, семейните саги и т.н., но всъщност всяко едно предаване или филм задоволява потребността на зрителя да преживее нещо, в което реално не участва.
Интернет, като двупосочна електронна медия, прави една крачка напред. Сега електронният посредник не само пренася зрителя на мястото на действито, но го прави участник в него. Вероятно това звучи твърде авангардно, футуристично или като видяно в популярен холивудски филм, но истината е, че този сценарий вече се случва в т.нар. сайтове за запознанства.
Сайтовете копират модела на “старите” агенции за запознанства, но с няколко основни разлики. Първата е, че няма посредник, който да сортира, подрежда и предлага информацията, тъй-като това се прави от самите участници. Втората е, че сега под “запознанства” се разбира именно запознанства, а не непременно среща между мъж и жена с цел брак. А третата е, че всичко се случва в реално време – днес и сега. Регистрирайки се в такъв сайт, вие посочвате основните ваши характеристики като пол, възраст и др., а така също и някаква “обява”, в която в свободен текст и със свои думи описвате себе си, какво търсите или просто оставяте някакво съобщение, което да привлече вниманието на желан кръг хора. Докато сте вътре в сайта, вие можете да претърсвате базата данни за обяви, оставени от другите потребители. По тяхното описание можете да прецените дали бихте си “паснали”, или пък може да ви хрумне тема за разговор. Разговорите обикновено се водят чрез размяна на съобщения в сайта (нещо като вътрешна електронна поща).
Обикновено на това място скептиците отговарят: “да, бе, ще си общувам с някаква машина!”. Това е точно толкова вярно, колкото, че говорейки по телефона вие си общувате с телефоната централа. От другата страна на жицата има жив човек, а техническата инфраструктура, била тя обикновен телефон или модерна компютърна мрежа, само осъществява контакт между вас двамата.
Другото разпространено притеснение е, че в Интернет хората се представят с фалшива самоличност или по един или друг начин виртуалното им представяне се разминава с реалното. Това може и да е вярно в някаква степен, но въпросът е дали представлява сериозен проблем. Ако си търсите приятели, с които просто да си говорите на общи теми, едва ли е много важно да знаете как изглеждат в действителност. Ще установите, че не е важно в коя точка на света живеят и което е най-любопитно – че дори не е важно мъж ли е или е жена, тъй-като анонимността в мрежата позволява да се заобиколят някои табута – религиозни, расови, или резултат от твърде консервативно възпитание (в някои общества дори в България все още не е прието жени и мъже да общуват свободно).
От друга страна, ако целта ви е да си намерите приятели, с които в някакъв момент да започнете да се виждате “на живо”, тогава разминаването между представа и действителност може да създаде проблем. Дори дребно разминаване може да създаде голямо разочарование. Затова ви съветвам ако въобще допускате такава възможност, да се стараете да не създавате у събеседниците си погрешни представи. Ако всички спазват това правило, тогава рискът от “изненади” е минимален.
Разбира се, такъв риск винаги има, но той съществува и в “реалния” свят. Кой ви гарантира, че човекът в дискотеката или на купона е такъв, за какъвто се представя? Дори колегата или колежката може в “цивилния” живот да са съвсем различни. Човешките взаимоотношения никога не са били точна наука, но това не трябва да е причина да се страхуваме от новото. Така че заповядайте в сайта и се забавлявайте :-)
© Димитър Ганчев
http://sreshta.bg
|
